Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2014 15:10 - “Обект М”
Автор: ufonlo Категория: Новини   
Прочетен: 2080 Коментари: 0 Гласове:
37



Тази история започва през 1991 г. на естонския остров Сааремаа. Сред няколкото контактьорски послания, които проучвал изследователят Виталий Правдивцев било и това на 10 годишния Кристиян К. от неголемия естонски град Раквере.

image

Виталий Правдивцев

Виталий Правдивцев е кандидат на техническите науки, кибернетик, изследовател на аномални явления, бивш полковник от ракетно-космическата отбрана на Русия, автор и режисьор на документални филми

Кристиян твърдял, че нощем общувал с извънземни. За да не забрави ярките нощни картини, момчето на сутринта ги рисувало по памет: необичайни пултове за управление на летателни апарати, достатъчно сложни схеми за влизане в атмосферата на различни планети, външен вид на кораби и биороботи, които помагат за управлението им… Сред рисунките имало и една с напълно „земен“ вид: селски дом с постройки до него. Под къщата – някаква „чиниообразна“ конструкция.

„Какво е това Кристиян?“ – „Това е някакъв космически апарат. Той е под земята някъде в Естония. Вътре в „чинията“ има ето такива прибори…“ И момчето показало още една рисунка: концентрични кръгове, някакви клетки… Изследователят Правдивцев направил и видеозаписи на тези разговори. И както самия той разказва, добре че ги имал, защото тази история получила неочаквано продължение…

През май 1992 г. Виталий Правдивцев с екип снимали документален филм за изучаването на НЛО в Естония. Имали свободен ден и познат на изследователя, известен местен уфолог, който ще го наречем господин Х им предложил да прескочат до едно „интересно място“ извън Талин. И докато се придвижвали той им разказал странна, приличаща на детективска история …

Действието започва в средата на 60-те години на 20-ти век. Жителят на неголямото селище Меривяля, недалеч от Талин, автошлосера Вирго Мит решил да изкопае в двора си кладенец. До тук добре. Но изведнъж, лопатата се натъква на някакъв метален предмет. Опитите да се изкопае находката или да се разкрие поне от едната й страна не донесло резултат: това било плоча, която не свършвала… Тогава Вирго взел голям чук и започнал да разбива неочакваното препятствие, пробивайки в нея дупка …

Повърхностния много твърд слой се оказал не толкова дебел. По-надълбоко излязла друга текстура – по-структурирана (нещо подобно на ледена висулка)… С доста труд и упорство след няколко дни пробил плочата, която според думите на Вирго била с дебелина 2,5-3 см. и зейнала дупка напълно подходяща като размер за кладенец. Събрали се парчета почти за цяло ведро… Водата започнала бързо да пристига и Вирго решил да приключи епопеята с кладенеца. Парчетата полетели обратно в дупката, но две от по-големичките – от около десет сантиметра в диаметър, Вирго Мит си оставил за спомен. Едното с времето се загубило някъде, но другото… го чакала необичайна съдба.

Работата е в това, че Вирго Мит разказал за необичайната находка на свой приятел – химик по специалност. Така това парче метал попаднал в Талинския политехнически институт, а през 1969 г. се озовал на бюрото на научния сътрудник, а в бъдеще – зам.директор по научните въпроси в Института по геология към Академията на Науките на тогавашната Естонска Съветска Социалистическа Република – Херберт А. Вийдинг. И може би тази история щяла да приключи, ако след няколко години това парче случайно не го докоснал един от инженерите. Удара бил подобен на мощен електрически разряд – даже инженера загубил съзнание. Херберт Вийдинг бил потресен: толкова пъти е вземал метала в ръце, но нищо не се е случвало. И това го провокирало да започне собствени изследвания.

Кой ли не „преминал“ през това парче: сътрудници на института, негови познати и близки, екстрасенси … Около 300 анкети останали след тези експерименти. Хората реагирали различно: някои ги удрял ток, други чувствали слаба вибрация. Едни усещали парчето като хладно, други имали усещането за изгаряне. При някои се подобрявала работата на сърцето, при други – наобратно… Групирайки резултатите, Вийдинг отделил 8 типа различни въздействия и имало над какво да се замисли…

От 1970 до 1982 г. образеца „обект М“ (така се обозначавал в официалните отчети) го препредавали за анализи в много научно изследователски лаборатории в Москва, Ленинград, Киев… Но със сведения за получените резултати учените не могли да се сдобият.

 Тридесет и осем елемента

Никой и сега дори не знае нищо за Енн Парве, кой е, къде е работил, каква длъжност е заемал „най-секретния човек“ на Естония. Единствено е известно, че по време на войната той е работил в промишлеността дълбоко в тила, а след военното време е бил свързан с разработките на нови технологии за космонавтиката. При това се „ползвал с голям авторитет в Москва“. Обаче той е имал и едно странно „хоби“: в течение на десетки години Парве е търсил следи за някой си капитан Абеля. Имало непотвърдени информации, че в средата на 1938 г. последния е изобретил нов вид световно оръжие, изготвил е опитен образец и го е предложил на министерството на отбраната на тогавашна Естония. А през 1943 г. усилено се заинтересували от тях немския абвер (военното разузнаване и контраразузнаване на Германия в периода 1919-1944 г.) и гестапо (тайната полиция в нацистка Германия). А след войната – „свръхсекретния“ Енн Калевич Парве.

Тъкмо към същия Парве се обърнал за помощ през 1983 г. попадналия в „дупка“ на своите изследвания Х.Вийдинг.

Преди да предаде метала за анализ, с помощта на диамантени триони разрязали парчетата на няколко тънки пластинки. (Обърнете внимание – тези свръхтвърди материали са повредили два триона). Пластините били предадени за независима експертиза на водещите московски Научно Изследователски Институти: Националния изследователски ядрен университет „МИФИ“, НИ за рядкометална промишленост „Гиредмет“, Института за изследване на минерални ресурси „ВИМС“, Института за авиационни материали „ВИАМ“ и други. Били използвани най-съвременните електронни микроскопи, високочувствителни спектрометрични прибори, правени са били лазерен и химичен анализ и т.н.

Резултатите поразили учените. В малкия незначителен обем на образеца били намерени до 38 елемента от таблицата на Менделеев, много от които в природата заедно не се срещат. Материала се оказал нерадиоактивен, но силно магнитен. Според заключенията на академик И.Ф.Образцов и професор А.И.Елкин (МИСИ), образеца представлявал композитен, подсилен с калциево-железно-силициеви влакна материал, матрицата, на който се явява метално стъкло.

„Предназначението на сплавите от подобен тип в качеството си на конструкционен материал в авиационната техника е неизвестно. Сплавта от подобен тип трябва да има висока топлинна устойчивост, да има голяма устойчивост  в кипящи смеси на киселини с различни концентрации“ (академик С.Т. Кишкин, ВИАМ).

По мнението на редица специалисти, такъв вид материал, по-скоро е бил получен по метода на праховата металургия при необичайно високи налягания, което при съвременното ниво на развитие на науката и техниката на Земята да се получи е НЕВЪЗМОЖНО.

В „Гиредмет“ по метода на металографията и растерната електронна микроскопия били получени изображения на повърхността на образеца. Били намерени най-различни включвания: кръсто и капкообразни, “цветеобразни черни области“, „правоъгълни области“, „вериги от малки кръстообразни ями“ и други. Микротвърдостта на включванията се колебаела от 250 до 1280 килограма на кв.мм.

„Данните за химическия състав, структурата на материала и неговите композитни особености позволяват да се направят следните изводи:

-          отпада предположението за метеорен произход на изследвания материал;

-          … отпада възможността за изработката на такъв материал да е използвана земна технология;

-          … най-вероятно този изследван материал е на НЛО;“

(академик Н.Н. Сочеванов)

По разпореждане на вицепрезидента на АН на СССР академик А.А. Яншин през 1984 г. били направени запитвания за да се уточни местоположението на обекта и да се получат допълнителни образци. От кладенеца изпомпвали вода и стената я сондирали с магнитометър. На дълбочина 6,5 метра „бил засечен сигнал, свидетелстващ за наличие на силен магнитен материал“. През същата година не са успели да се вземат образци поради силния приток на вода и започналите студове.

А през лятото на следващата 1985 г. на дълбочина 6,5 метра „бил намерен хоризонтален слой от пирит“. Възоснова на това било направено заключение, че магнитната аномалия се създава от този слой и „по-нататъшни дейности по този обект са нецелесъобразни“. С това работата била прекратена, поне официално…

 Котешка муцуна

Пътуването не отнема много време и Виталий Правдивцев заедно с неговия водач г-н Х спират колата до някакво кръстовище в някакво не толкова впечатляващо естонско селище. „Къде е това място?“ – попитал Виталий и започнал нетърпеливо да се озърта. „А виж какво е най-важното сега – усмихнал се Х., – за чистотата на експеримента бих искал сами да го намерим. Предпочитам да имам независима оценка: много е деликатно това нещо – уфологията“. И така, по метода на биолокацията с помощта на биолокаторна рамка успяват да отидат и до „епицентъра“ в една зеленчукова градина.

С нищо незабележим заден двор на селска къща. Но биолокаторната рамка показва силна аномалия във вид на два концентрични кръга: вътрешния с диаметър около 4 метра, външния с радиус около 8-9 метра частично влиза под къщата и под оградата на съседите. „Всичко е точно. С точност до 50-60 см.“, – удовлетворително потъркал ръце Х. „Но къде е кладенеца?“, „Както изглежда са го засипали“, – отговорил Х. И тогава станало нещо странно. От всички страни – изпод верандата, купчината дъски, оградата към „епицентъра“ започнали да се струпват… котки. Десетки котки! „Да, те от целия окръг прииждат по това време, а вие ги уплашихте малко“, – разсмяла се домакинята.

След около 5 минути оператора на екипа буквално бил взет в плен от котешкото стадо. Котките вървели, седели, прескачали се една през друга, навирали се и в обектива на камерата…

Изведнъж на Виталий Правдивцев му хрумнало, че в това място има нещо гнило! За котките патогенната енергетика е като валериан… Но вече било късно: вечерта той и оператора легнали с температура от около 38 градуса. И ако се изпреварят малко събитията във времето, Виталий разказва, че пострадал и режисьора на филма, който по принцип бил много предпазлив към аномалиите (макар и да не е влизал в „епицентъра“). Леко паникьосан той още на следващия ден започнал дълго да си гледа прическата. Косата му започнала усилено да пада 3 дена… А по-късно и още. Четвърти член от екипа изведнъж започнал да губи зрението си (което после въобще не се възстановило). Друг при връщането в Москва (2 дена след посещението в задния двор)  постъпил в болница (възпалили му са се челните и максиларни синуси, започнали да му се рушат два зъба…). „Сякаш сте попаднали под някакви облъчване. Къде?“ – заинтересувал се лекаря. Почти година този човек от екипа имал постоянна умора…

Когато Виталий Правдивцев разказал на акад. Н.Н. Сочеванов за това какво се е случило, последния го порицал за небрежността и си спомнил, че посъветвал Вирго Митт да си премести кревата в спалнята. Тогава Вирго отказал: „Не, аз тук съм свикнал“. По това време той вече бил болен – през 1980 г. практически вече не е могъл да ходи. Не може да се каже дали болестта му е свързана пряко с „обекта“, но е факт, че 7 години Вирго е лежал неподвижно и през 1987 г. е починал, макар съвсем да не е бил възрастен.

 Откъде се е взел този Д.?

И така, да се продължи работата не било целесъобразно… Но неочаквано през февруари 1987 г. се появил някой си Д. (вероятно става дума за изследователя на паранормални явления Александр Александрович Деев). Със странна лекота той сключва договор с Института по геология на АН на ЕССР за „екпериментална проверка на възможността за информационно въздействие на Д-полето“. За това какво е Д-поле, никой нямал представа, впрочем както и за апаратурата, която донесъл Д. Всичките 34 прибора били закодирани с букви и цифри. Единствено било известно, че сред тях имало 8 генератора на тайнственото Д-поле и някаква регистрираща апаратура.

Откъде се взел Д.? Естонските уфолози твърдят, че той е бивш сътрудник на специалния военен НИИ, по това време един от главните в Министерството на отбраната по темататиката НЛО. В разпореждане на Д. имало 14 човека, част от които били военни. На „обекта“ не веднъж идвал и началника на по-горе споменатия институт генерал-лейтенант В. (фамилията също неизвестна).

Както си спомня стопанката на дома Виивика Хейнриховна Митт, на изследователите била дадена отделна стая, където те си разположили апаратурата и организирали 24 часово дежурство от по двама човека. По договорка, стопанката не влизала в стаята, само им носела чай.

Какво смятал да изследва Д.? От протокола от 7.04.1986 г. неговите задачи с експериментите били следните:

  1. Определяне възможностите за управляемо дистанционно измерване на характеристиките на обектите от нежива материя с полето Д (въртене на векторното поле, интензитет на полето, времето за ефекта на Д-излъчването).
  2. Определяне възможностите за управляемо дистанционно изменяне на биоелектрическите характеристики на човека (проводимост „ръка-ръка“ по метода на Фоля и Накатани, проводимост на вътрешните органи на тялото в две точки на тялото по метода на Накатани).

Казано по-просто, планирал се е експеримент как ще работят комплекса „генератори на Д-поле плюс аномалните подземни обекти“ и как на това ще реагира човек.

Очевидно групата на Д. била подготвена внимателно. При сключване на договора разговора бил не за един, а за два „аномални метални обекта в земята (АО1 и АО2)“. „АО1 – метален обект във формата на завъртян елипсоид с размери 17 х 12 х 3,5 м. Дълбочината му на проникване в почвата е променлива – от 3,5 до 12 метра. Изходните характеристики в АО1 на Д-полето: мощно отрицателно, неравномерно по обекта (от 4 до 34 оборота на биорамка в ръцете на подготвен оператор). АО2 – метален обект във формата на завъртян елипсоид с размери 9 х 4 х 3,5 м. Дълбочината му на проникване в почвата – 4,5 метра (обекта се предполага, че лежи хоризонтално). Изходните характеристики в АО2 на Д-полето: мощно отрицателно, съществено неравномерно по обекта (от 6 до 12 оборота на биорамката)“. От къде такива сведения?

За това, че Д. не е частно лице говорят мащабите на работата. По разказите на естонските уфолози, разкопките по някакви причини (мерки за безопасност?) започнали извън зоната на аномалията. В градината от източната страна на къщата била изкопана яма от багер (!) с дълбочина 6 метра и размери 12 х 10 метра. Кладенеца, който по това време е бил затрупан, отново са го разровили, а под гаража на дълбочина 6 метра направили хоризонтален проход. Какви резултати са били получени, никой не знае. Никакви метални обекти изглежда не са намерени. Затова пък от ямата извлекли няколко десетки килограма пирит. Известно било, че Д. използвал този пирит за изработката на биогенератори.

Работите продължили 4 месеца, докато един от участниците не получил удар в стомаха от странен „зелен триъгълник“, изскочил от стените на кладенеца, и не загубил съзнание. Изкарали го на повърхността. По тялото му открили „четири изгорени ромба“. Спешно прекратили работата и групата отпътувала.

След това Д. предложил да се построи над „обекта“ специален изследователски център с четири подземни етажа. Тук той предлагал да се пренесат за следващи изследвания двата НЛО, намерени през 1987 г. под Виборг и съхранявания в хангар на една военна част в района на Мончегорск (Мурманска област).

Докато проучвали тези предложения, специалния НИИ на Министерството на отбраната, сключил договор за пробиването на 3 кладенеца около „обекта“ и поставянето в тях на специална апаратура. През лятото на 1988 г. Х.Вийдинг отново пристига на обекта за да уточни местата на бъдещите дупки.

Но пробиването на сондажи, така и не започнали. А през септември 1988 г. зам.директора на Института по Геология на Естония Х.Вийдинг неочаквано умира (официалната версия е от сърдечен удар). Практически веднага след смъртта му от неговия работен кабинет мистериозно изчезва сейфа с всички документи, свързани с „обекта М“. Единствено са се запазили няколко анкети, които са се намирали на друго място… А точно след година умира и Енн Парве. Малко преди смъртта си Вийдинг се оплакал, че в Пярн, където чел лекции, от куфарчето му по тайнствен начин изчезнало парчето метал от „обекта М“, а дъното на пластмасовата част от куфарчето, където бил поставен метала незнайно от какво се разрушило. Все пак куфарчето останало невредимо.

 „Аномалия“

Какво точно представлява „обект М“? „Бащата на руската биолокация“ Н.Н.Сочеванов показал на Виталий Правдивцев чертежи и схеми, които той изготвил от резултатите на своите биолокационни изследвания непосредствено на местността. В качеството на резонатор той използвал пластинка от същия загадъчен метал.

„В резултат на биолокационна снимка е установен овален контур на обект с диаметър около 15 метра. Дълбочината на неговата горна граница е от 3 до 7 метра с наклон към изток под ъгъл 35-40 градуса. Вертикалната дебелина на обекта в средната част достига 2,5 – 4 метра с намаление в краищата. Примерно 1/3 от обекта се намира под къщата.  Ако се съди по относителното тегло на пробата, само едната „черупка“ на обекта е около 200 тона“.

Това показват относителните замервания по метода на биолокацията, а класическите прибори какво ли показват? Магнитометрическите изследвания, проведени през 1969 г. показали „наличие на метален слой, който е полегнал под ъгъл 20-30 градуса посока към изток“. Геофизиците с помощта на магнитометър М-2 замерили в това място магнитното поле, което било минимум около 3000 нанотесла. Специалистите от ВНИИЯГ (научно-изследователски институт по ядрена геология) с помощта на вертикално електрическо сондиране установили, че на дълбочина 4-6 метра се намира проводящо тяло.

Има още един косвен показател. В къщата над обекта периодически се случвали странни неща. Сами започвали да се движат керамичните съдове, да се чуват странни стъпки и почуквания. По някое време в мазето са наблюдавали странно светене от невключена лампа. Някои уфолози вярвали, че причината за тази „аномалия“ е вероятно „подземната чиния“: тя е могла да наруши пространствено-времевата структура на това място и някакси да стесни „разстоянието“ между нашия материален свят и по-фините светове, и затова астралните тела тук по-лесно могат да се намесват в живота ни.

image

Рисунката е направена по данни на акад. Сочеванов

А какво казва официалната наука? Във връзка с нарушаването на хидроизолационните пластове се образува влага на участъка и наводнение на фундамента на жилището, което води до промяна в комфортното му състояние, образуване на техногенни канали за разпространение на вълни и развитие на паранормални явления... Дейности свързани с отваряне и разкопаване на територията на участъка не са целесъобразни, тъй като могат да доведат до нарушаването на функционирането на единната природотехногенна система и разрушаване на микроекологичния баланс. Добре казано…

 Не ни е разрешено…

Умни глави предлагали (както и сега продължават да предлагат) да се разруши къщата, и с багери да извадят „чинията“ на белия свят. Защо? „Ами това е 200 тона уникален метал, отговарят те, – плюс възможно безценното съдържание: двигатели, апаратура…“ Трябва ли да се бърза с такива кардинални решения? Не наподобяваме ли диваците, намерили в джунглата електронен ръчен часовник и опитващи се с помощта на каменна брадва да разберат устройство му?  В допълнение даже не знаем как това нещо може да отговори на нашата инвазия. Не е изключено, този обект (ако разбира се съществува) въобще да не е претърпял авария НЛО, както предполагат някои, а извънземна сонда, имаща някаква важна роля в нашия живот.

Кога е попаднал под земята никой не може да каже с точност. Някои казват Х-ХI век, като се мотивират от слуха, че в някаква стара естонска църква има фреска с негово изображение. Дали е така, засега не може да се каже… Но по повод това, как обекта е попаднал под земята има няколко версии. Една от тях е доста любопитна.

Много наблюдения на НЛО и бързодвижещи се НПО (неиндетифицирани подводни обекти) говорят, че плътната среда (вода, земя) за тях не е пречка. Учени предполагат, че за някакво време обектите са способни да неутрализират около себе си силите на ядреното взаимодействие и благодарение на това безпрепятствено да преминават през плътни структури. Има и версия, че „обект М“ е способен да мигрира и по някое време да се дематериализира, което ще рече че има свойството да се появява и изчезва.

Един от руските „контактьори“ уверявал Виталий Правдивцев, че тази извънземна сонда има ролята и на генератор, който коригира „пси-полето“ на Земята. Такива генератори имало няколко на Земята. В Русия работели два: „талинския“ и „хабаровския“.

Внушение

Знаменития естонски магьосник Енн от малкия остров Вормси посъветвал да се зарови кладенеца и даже назовал конкретни дати кога да се извърши това: 6 и 15 ноември 1988 г. Така и направили. Впрочем и тогава не се разминало без изненади. В момента, в който хвърлили в кладенеца първото ведро пясък се чул оглушителен гръм. Един от очевидците, разпитани от Виталий Правдивцев, го сравнил с обемен взрив с голяма мощност. Опитите на милицията да изясни причината за това необичайно явление не довело до нищо: в окръга нямало никакви разрушения, военните също нищо не знаели.

На 15 ноември нямало никакви знамения. Единствено ако не се счита, че всичко това се случва преди деня до странното гласуване във Върховния Съвет на Естония. Странно затова, че за държавната независимост на Естония гласували тогава както естонци, така и мнозинство руски депутати. И после те не могли да обяснят защо: „Това беше като внушение…“

Въобще естонците придават на своята „чиния“ голямо значение. На 24 февруари 1989 г. над „Дългия Херман“ (под това име е известна кулата на замъка Тоомпея в столицата на Естония – Талин) се развял синьо-черен-бял флаг – националния на Естония, а 3 минути преди това историческо събитие такъв флаг получил благословия… в задния двор на Вирго Митт. Тържествената церемония в селището Меривяля се състояла при доста голямо събиране на хора, в присъствието и на представители на правителствените кръгове…

В началото на май 1991 г. в селището пристигнала експедиция от … Япония. Както и при археологически разкопки, цялата територия била разделена на квадрати с въженца и японците методично се ровили в земята. Попречили им два фактора: ямата постоянно се пълнила с вода и се оказало, че полученото разрешение не било съвсем „чисто“.  Разразил се скандал, правителството на Естония забранило по-нататъшни работи, а японците били принудени да се приберат. Виталий Правдивцев разгледал видеозаписите (всичко с работата на японците било записвано) и той не забелязал някакви унили техни лица. Даже му се сторило, че те били напълно доволни от резултатите. Любопитното е, че ръководителят на тази група бил кадрови японски разузнавач…

Изглежда историята все още не е завършила.

 

По материали на руския печат

http://www.ufo.bg/?p=2880





Гласувай:
38
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ufonlo
Категория: Новини
Прочетен: 632946
Постинги: 153
Коментари: 248
Гласове: 4119
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930